Сияна не е просто име в новините. Сияна е твоето дете. Нашето дете. Детето на всички ни.

Представи си, че тя е твоята дъщеря. Усмихнато, добро, мило дете, което обича да рисува, да помага на бедни хора, да спасява животни. Представи си как тича към теб след училище, как ти разказва с вълнение за своя ден. Представи си я, защото сега никога повече няма да я видиш. Никога повече няма да чуеш смеха ѝ.

Сияна умря не заради жестоката съдба, а заради безхаберието, апатията и мързела на цял един народ. Защото свикнахме да гледаме на трагедиите като на статистика. Защото мислим, че “не ни засяга”. Докато не стане твърде късно.

Уби я не просто шофьорът на ТИР-а. Уби я корупцията, некачествените ремонти, кражбите, липсата на контрол. Уби я системата, която всички ние търпим, оправдаваме и подминаваме с безразличие.

Но най-вече я уби мълчанието ни.

Защото когато приемаме беззаконието, ставаме съучастници. Когато се оправдаваме с “Нищо не зависи от нас”, ние предаваме децата си. Ние им показваме, че не ставаме за родители.

Всичко зависи от нас.

Една добре устроена държава се гради от активно гражданско общество, а не от мълчаливо стадо, което покорно чака следващата трагедия. Ако днес останем безмълвни, утре ще погребваме следващото дете.

Сияна трябва да бъде последната.

Борбата започва сега. Не утре. Днес.

Нека тя бъде лъча СИЯНИЕ, който да проблесне в сърцата ни и да се пробудим, за правда и справедливост. Днес!