На 26 ноември 2025 г. Антикорупционната комисия (КПК) и Софийската градска прокуратура проведоха мащабна акция с обиски в София, Варна, Шумен, Пазарджик и село Неофит Рилски. Целта – „Исторически парк“, проектът, свързан с лидера на партия „Величие“ Ивелин Михайлов. Резултатът: седем души бяха задържани и обвинени в участие в организирана престъпна група за имотни измами, длъжностни присвоявания и пране на пари, датиращи от 2013 г. Съдът им наложи постоянен арест. Официалната версия – „борба с корупцията“. Реалността – класическа политическа репресия под формата на „законност“.

Сред задържаните са:

• Анатоли Савов – адвокат;
• Николай Хитов – счетоводител;
• Пламен Кънчев – инвеститор;
• Бисер Сивков – служител във фирма, занимаваща се с предмети на изкуството;
• Живко Вълчанов – бизнесмен;
• както и двама външни лица (Емил Евтимов и Николай Куцаров), които нямат пряка връзка с партията или проекта.

Петима от тях са пряко свързани с „Величие“ и „Исторически парк“. Двамата „външни“ изглеждат добавени, колкото да се създаде илюзия за мащабна престъпна схема.

Ивелин Михайлов не мълча. Още преди акцията той имаше изпреварваща информация: представители на институциите (свързани с КОНПИ) го предупредили директно – ако „Величие“ не гласува с управляващите и не замести ИТН в коалицията, ще последват арести. Той отказа. Не прие да стане поредната марионетка в системата, която сам нарича „партия Мафия“. Още през юни 2025 г. в дома му в Лозенец са дошли да му предлагат сделка лично с Делян Пеевски: „или влизате и сте послушни, или ще ви смажем“. Михайлов избра да не се предаде. И машината се задейства.

Обискираха дома му, където жена му и болното им четиригодишно дете бяха сами. Взеха телефона на съпругата. Блокираха работата по ревизии към НАП и други институции, които трябваше да извършват именно задържаните (счетоводителят и адвокатът). Михайлов поиска имунитетът му да бъде свален по законен ред, ако има реални доказателства. Никой не посмя. Вместо това – месеци в ареста за „политическите арестанти“.

Към края на март 2026 г. мерките за неотклонение бяха променени за всички. Последните двама – Пламен Кънчев и Живко Вълчанов – излязоха от следствения арест на 24 март. На Кънчев бе наложен домашен арест, а на Вълчанов – подписка. Останалите получиха по-леки мерки (гаранции, подписки) по-рано. Но нито един от седемте не е напълно свободен. И най-важното: досега по делото не са предявени конкретни нови обвинения или доказателства извън първоначалната медийна суматоха от ноември 2025 г. Няма развитие на разследването, няма искане за сваляне на имунитета на Михайлов. Само продължителен натиск върху хора, чиято „вина“ е, че са свързани с неудобния проект и партия.

Точно тук лъсва цялата прогнила верига. Прокуратурата, КПК, съдът, медиите – всички те заработиха като един добре смазан механизъм за репресия. Под предлог „борба с корупцията“ се задействаха институции, които години наред не виждаха далаверите на истинските олигарси и властимащи. Съдии променяха мерки бавно и неохотно, медии раздухваха „ОПГ“ без нито едно конкретно доказателство да излезе наяве месеци по-късно. Зависимостта и овладяването са очевидни: когато някой откаже да играе по правилата на задкулисието, се пуска не правосъдие, а наказателен апарат. Селективно. Политическо. Мафиотско.

Това не е изолиран случай. Това е системата в действие – институции, които служат не на закона, а на онези, които държат реалната власт от сенките. Под предлог „демокрация“ се прилага репресия. Под предлог „независимост“ се използват съд и прокуратура като бухалки срещу неудобните. Когато Ивелин Михайлов и „Величие“ казаха „не“ на сделката, не последва честен дебат – последваха обиски, арести, медийна кал и икономически натиск.

Партията и нейният председател платиха цената – с човешки животи, семейства и доверие в държавата. Но вместо да се пречупят, те разкриха гнилотата. Показаха, че е възможно да се откажеш от задкулисието. Днес, когато „политическите арестанти“ са с променени мерки, но все още под ограничения, а делото стои на място без реални обвинения, въпросът е по-актуален от всякога: колко още „случайни“ акции ще са нужни, за да признаем, че демокрацията ни е само фасада?

„Величие“ не се предаде. И докато има хора като Ивелин Михайлов, които предпочитат да рискуват свободата си, вместо да се продадат на мафията, надеждата за истинска, а не купена държава, остава жива. Защото истинската власт не се страхува от дебати. Страхува се от онези, които не се продават.