От 1989 г. държавните железници са вързани на ръце и крака, докато частните компании грабят пазара. Историята на БДЖ е ясен пример как държавна собственост се превръща в източник на корупция и спекулации, а хиляди железничари са жертва на мръсни политически игри.

От социалистически гигант до държавна развалина

Преди 1989 г. БДЖ е била една от най-развитите железопътни мрежи в Източна Европа. Днес тя е синоним на мизерия, фалирали влакове и изоставени гари. Причината? Умишлена саботаж от страна на управляващите, които прехвърлят ключови активи към частни превозвачи.

90-те: Масови съкращения и предателство

След падането на социализма, БДЖ е подложена на системно разграбване. Железничарите излизат на протести, но ръководството умело разделя стачките – едни се подкупват, други се сломяват. Резултатът? Десетки хиляди остават без работа, а цялата инфраструктура започва да се руши.

2000-те: Либерализация или предаване на пазара?

С появата на частните превозвачи, БДЖ е нарочно оставена да фалира. Квалифицирани кадри напускат към частния сектор, а държавната компания е разчленена на безброй поделения – само за да се надуе административния апарат и да се разпилят пари.

БДЖ ПП – пътническите влакове са в мизерно състояние: няма отопление, няма климатици, вагоните са мръсни и аварийни.

БДЖ ТП – товарният транспорт е убит, за да може частните компании да поемат печелившите маршрути.

НКЖИ – гарите се затварят една след друга, железопътните линии се изоставят (като тази Горна Оряховица – Елена), а работниците са изхвърлени на улицата.

Заради какво всичко това?

Да се прехвърлят пари в частни компании – докато БДЖ умишлено се срива, частниците печелят милиони от евтини концесии.

Да се подкрепят автобусни превозвачи – силното политическо лоби на автобусните фирми изисква БДЖ да бъде унищожена.

Да се приватизира земята – затворените гари и железопътни линии освобождават скъп недвижим имот, който после отива в ръцете на близки до властта.

Кога ще се промени нещо?

Докато управляващите продължават да крадат, БДЖ ще бъде просто спомен от миналото. Но въпросът е: Колко още работници трябва да се самоубият от бедност? Колко още села да останат без транспорт? Кога гражданите ще осъзнат, че БДЖ е умишлено убивана?