Подготовката – един народ решава да бъде свободен

След смъртта на Васил Левски Гюргевският революционен комитет поема щафетата. Българските земи са разделени на пет революционни окръга. Първи (Търновски) революционен окръг с център Горна Оряховица става един от най-важните. Главен апостол е Стефан Стамболов – младият, но пламенен революционер от Велико Търново. До него застават Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев-Македончето.

На 14 април 1876 г. в Оборище край Панагюрище делегатите решават въстанието да избухне на 1 май. Предателство обаче ускорява събитията. На 20 април в Копривщица Тодор Каблешков вдига знамето с думите „Свобода или смърт!“.

Търновският окръг в пламъците на борбата

Докато в IV (Пловдивски) окръг въстанието достига най-голям размах с четата на Георги Бенковски, в нашия регион героизмът е не по-малък. Въпреки арестите и предателствата, на 29 април в селата западно от Търново се сформира голяма чета от около 200 души под командването на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков-Бунито.

Четата се отправя към Балкана, но е принудена да се укрепи в Дряновския манастир. Девет дни (от 29 април до 7 май) шепа въстаници удържат обсада от близо 10 000 редовна турска войска и башибозуци под командването на Фазлъ паша. Битката при Дряновския манастир остава един от най-светлите военни върхове на Априлското въстание. При пробива загиват десетки герои, а оцелелите са заловени.

Бачо Киро от Бяла черква – учител, поет и революционер – е заловен, съден в Търново и обесен на 28 юни 1876 г. Неговите последни думи пред съда и до днес звучат като завет: „Аз умирам за отечеството си…“.

В Горна Оряховица местни революционери изработват знаме с надпис „Свобода или смърт!“ – символ, който и днес вдъхновява.

Жестокостта и международният отзвук

Въстанието е потушено с невиждана жестокост. Башибозуци и редовна войска опожаряват над 80 села, а жертвите са между 15 000 и 60 000 души. Клането в Батак, Перущица и Брацигово шокира света. Британският политик Уилям Гладстон пише знаменитата си брошура, а в Русия обществеността настоява за намеса.

Априлското въстание, макар военно неуспешно, постига главната си цел – политическата. То става катализатор за Руско-турската война от 1877–1878 г. и за Освобождението на България.

150 години по-късно – памет и отговорност

Днес, през 2026 г., ние от Търновград – градът на Асеневци, столицата на Второто българско царство – се прекланяме пред героите от Търновския революционен окръг. Стефан Стамболов, Бачо Киро, поп Харитон, Христо Караминков и всички безименни въстаници от нашия край ни напомнят, че свободата не се подарява – тя се извоюва с кръв, вяра и единение.

В Дряновския манастир, пред паметника на Бачо Киро и в музеите на Велико Търново и Горна Оряховица продължава да гори онзи свещен пламък. Нека и ние, потомците, да го пазим жив – в училищата, в сърцата си и в делата си.

Честит 150-годишен юбилей на Априлското въстание! Свобода или смърт – и до днес!