След вълнуващото очакване, което описахме в предишната ни статия „В очакване на 3 март“, вчера, на 3 март 2026 г., цяла България се обедини в тържествено честване на Националния празник и 148 години от подписването на Санстефанския мирен договор. Във Велико Търново, на връх Шипка, в столицата София, в Исторически парк и в десетки други градове и села българите сведоха глави пред подвига на героите и изразиха благодарността си към онези, които с кръв и вяра извоюваха свободата ни.

В старата столица – Търново – празникът беше особено сърдечен и достоен. Още от 10:00 ч. пред паметника „Майка България“ беше открита впечатляваща изложба на открито „Освободителната война 1877-1878 г.“ с автентично въоръжение, униформи и артефакти. В 10:30 ч. пред сградата на Общината се издигна националното знаме с военен ритуал, връчи се Академичната награда „3 март“ на най-изявения курсант от Националния военен университет „Васил Левски“, а ученици от ПМГ „Васил Друмев“ изпълниха вълнуваща литературно-музикална композиция „България! Моя древна земя!“. В 11:00 ч. при „Майка България“ бе отслужена заупокойна молитва от Негово Високоблагоговейнство Ставрофорен свещеноиконом д-р Славчо Иванов, последвана от полагане на венци и цветя, тържествен марш на Почетния караул на НВУ „Васил Левски“ и почит пред паметника на ген. Сава Муткуров. Вечерта на пл. „Цар Асен I“ заря-проверка допълни празничното настроение.

На връх Шипка – символът на епичната саможертва – хиляди българи се стекоха още от ранни зори. Паметникът на свободата беше с безплатен вход и удължено работно време. След молебен в храм-паметник „Рождество Христово“ в гр. Шипка, официалната церемония започна в 11:30 ч. под монумента. Военни формирования, ансамбъл „Българе“, трио „Тримата български тенори“ и фолклорен ансамбъл „Детелини“ превърнаха събитието в незабравимо преживяване. Хората носеха цветя и венци, свеждайки глава пред подвига на опълченците и руските братя-освободители.

В София официалните ритуали пред Паметника на незнайния воин започнаха в 11:00 ч. с издигане на държавния флаг и военни почести, а вечерта в 18:30 ч. на пл. „Народно събрание“ се проведе тържествена заря-проверка.

В Исторически парк празникът носеше името „Цената на свободата“ и беше изпълнен с възрожденски дух. От 10:00 ч. комплексът посрещаше гости с патриотична музика и историческа атмосфера. В 12:00 ч. започнаха възстановки на дружини от Освободителната война, ритуал по издигане на знамето, тържествено слово и богата програма с беседи, реконструктори, занаятчийски щандове и традиционни ястия – истинско връщане към епохата на борбата за свобода.

Но 3 март не е само празник на паметта – той е и повод да си спомним подвизите, вярата и визията на героите. Опълченците на Шипка, които с голи ръце и вяра в правдата удържаха връха срещу многократно превъзхождащ враг. Революционерите от Априлското въстание, четниците на Ботев и Бенковски. Всички те намериха непоколебима подкрепа сред обикновените хора – селяни, занаятчии, учители, които криеха оръжие, хранеха борците, предаваха съобщения и вярваха, че свободата си струва всяка жертва.

Особено място сред тях заема Васил Левски – Апостола на свободата. Неговата визия беше ясна и непоколебима: свободата не може да дойде отвън, ако народът сам не я извоюва. Затова през 1869–1872 г. той създаде Вътрешната революционна организация – гъста мрежа от тайни комитети в почти всяко българско село и град, с център Ловеч. Уставът, който Левски подготви, предвиждаше демократична република с равни права за всички – без разлика на вяра и народност. Тази организация беше живото доказателство за неговата дълбока вяра и пълна отдаденост: той обиколи България пеша и с кон, рискувайки всеки ден живота си, за да организира и вдъхнови народа. „Ако спечеля – печеля за цял народ, ако загубя – губя само себе си“, каза той. И доказа го с делата си.

Днес, 148 години по-късно, ние, потомците, носим тази вяра и тази визия в сърцата си. Нека пазим паметта за героите, да бъдем достойни за тяхната саможертва и да градим свободна, силна и обединена България.

Честит 3 март, скъпи читатели на „Красив Търновоград“!