В последните месеци името на съгражданина ни, популярният влогър Киро Брейка се свързва не само с критики към негативни, асоциални тенденции сред младите, недобросъвестни практики на властта, банки и политиците, а и с един от най-шумните правни спорове в социалните мрежи. Срещу него адвокатът и депутат от „МЕЧ“ Христо Расташки приложи серия обезпечителни запори на банкови сметки за стотици хиляди левове. Причината? Обида и клевети в YouTube видеата на Брейка.

Според Расташки и адвокатката му (Христина Маджарова) съдът е установил достатъчно доказателства за лъжи и обиди. Запорите (няколко на брой, общо над 200 хил. лв.) са законен инструмент за гарантиране на бъдещи обезщетения. Разхвърляни са по много дела и в различни съдилища. Сумите по тях са изцяло покрити от Кирил Кирилов и съгласно закона следва в останалите банкови сметки да се отмени запора , но определени частни съдебни изпълнители (ЧСИ) протакат процедурата и не позволяват освобождаванет на останалите сметки. Брейка публикува решение на Върховния касационен съд, според което сроковете за предявяване на главния иск са изпуснати. Последваха допълнителни бюрократични процедури които още повече усложняват ситуацията. 

Брейка от своя страна нарича действията „правни хватки“ и „изнудване“. В поредица видеа той показва как запорите блокират сметките му, въпреки че някои са вдигнати. „Расташки ме изнудва да му дам 80 000 евро“, твърди той.

Но случаят не свършва с личен спор. Паралелно излизат на светло и съмнения около дейността на адвокат Христо Расташки които се засилват и от неговото имотно състояние. Като 36-годишен юрист (роден 1989 г. в Троян) и депутат от „МЕЧ“, той е обект на множество публични обвинения в социалните мрежи (TikTok, Facebook, Reddit), където се твърди, че притежава значителен брой недвижими имоти – според някои критики дори около 19. Особено внимание привлича придобиването на къща на черноморското крайбрежие в Созопол за едва 30 000 евро, която описва като „съборетина с прокапал покрив без акт 14“, но от снимки на място се вижда, че това е масивна съвременна триетажна полузавършена нова сграда с чудесна гледка в близост до морето. Освен това разследване на Брейка установи в същият комплекс и други подобни сгради собственост на близки до Расташки и бизнеса му хора. Паралелно с това името му остава свързано с „ало-ало“ измами: през ноември 2024 г. „Днес плюс“ публикува историята на 74-годишна софиянка която е насочена лично от измамниците към кантората му като „доверен адвокат“ за продажба на апартамент срещу 100 000 лв. Расташки заявява пред медиите, че не е знаел за измамата и би подал сигнал в полицията, ако е бил информиран. Подобни сигнали за насочване на жертви към кантората му и участие в имотни схеми се появяват в Reddit, YouTube и Facebook. Няма влязла в сила присъда по тези сигнали, но те подхранват обществените съмнения за бързо забогатяване на млад адвокат, специализиран именно в имотни сделки и придобиване по давност.

Киро Брейка търси правото си подавайки множество сигнали към различни иснтитуции, някои от тях извън пределите на странта. Към него се присъединяват и известни други адвокати които се ангажират с казуса както морално така и с активни действия.

Особено силна е широката обществена подкрепа към Брейка от обикновени хора. Тя не се изчерпва с коментари под видеата (хиляди реакции в YouTube и TikTok). Стотици абонати го подкрепят чрез малки месечни суми в Patreon (patreon.com/kirobreakofficial). Тази „народна“ подкрепа прави битката му устойчива – нещо, което за един сам човек иначе би било непосилно.

Много наблюдатели правят директен паралел с друг голям случай – Ивелин Михайлов и проекта „Исторически парк“. Там схемата е същата, но в много по-голям мащаб: масови запори, арести на седем близки лица, досъдебни производства за „престъпна група“ и институционален натиск. Михайлов и поддръжниците му говорят за „политически репресии“ и „овладени от мафията държавни институции“. Докато Брейка се бори със стотици хиляди лева, при „Исторически парк“ става дума за десетки милиони и стотици дори хиляди пострадали хора съпричастни с проекта. И в двата случая обикновеният човек или креативният предприемач се оказва в неравностойна битка с „репресивната система“.

Случаят с Киро Брейка стана популярен именно защото илюстрира две паралелни реалности: от една страна – правото на всеки (вкл. политик) да се защити от клевети; от друга – опасността обезпечителните запори и съдебните процедури да се превърнат в инструмент за заглушаване на критики. В социалните мрежи хората започват да свързват точките: „ало-ало“ жертви, насочвани към „правна помощ“, депутат, който блокира сметките на критик, и по-големи проекти като „Исторически парк“, които също са под прицел.

Дали е просто поредица от лични конфликти, или симптом на по-дълбоки проблеми в правосъдието и политиката? Засега съдът решава, а обществото наблюдава. Брейка продължава да снима и да получава подкрепа от обиконвенните хора, Михайлов – да събира стотици хиляди симпатизанти. Едно е сигурно: в България „да се почувстваш обиден“ може да струва стотици хиляди левове… на другия. А когато хората започнат да се подкрепят помежду си, битката вече не е само на един човек.