В ерата на повсеместната дигитализация и пресищане с информация, най-ценната стока на пазара се оказа не петролът или златото, а човешкото внимание. А най-ефективното оръжие за неговото управление си остава добре познатият от миналото инструмент: социалният инженеринг чрез демонизация.

През последните години в българското публично пространство се наблюдава опасен феномен. Когато дадена група граждани, икономически субект или нова политическа алтернатива стане неудобна за статуквото, срещу нея не се започва законов или идеологически диалог. Срещу нея се задейства медийна машина за производство на морална паника. А най-бързият начин да затвориш устата на някого, без да се налага да опровергаваш аргументите му, е просто да му залепиш етикета „секта“, „пирамида“ или „паравоенна организация“.

Казусът около „Исторически парк“ и влизането на партия „Величие“ в политическия живот на страната се превърна в учебникарски пример за това как се провежда подобна показна екзекуция на репутация.

Когато един извънсистемен проект натрупа икономическа независимост, той автоматично излиза от обсега на традиционните лостове за контрол. Но истинската червена линия бива прекрачена тогава, когато тази икономическа енергия се трансформира в политическо представителство. Тогава маските падат.

Обществото ни стана свидетел на безпрецедентни сцени. Пред телевизионните камери висши политически фигури открито заявиха волята си: „Трябва да впрегнем цялата държавна машина, за да смажем тази организация“. Това изречение следва да остане в най-тъмните страници на прехода ни, защото то представлява официално самопризнание. То разкрива, че в България институциите – от НАП и ДАНС до прокуратурата – не работят като независими пазители на закона, а като избирателно задействани „бухалки“ по политическа команда.

Последва познатият сценарий:

• Парламентарни трибунали: Създаване на временни комисии в Народното събрание, чиято цел не е разкриването на обективната истина (това е работа на съда), а генерирането на стряскащи заглавия и медиен шум.
• Репресивни арести: Задържане на хора за месеци без реални, стабилни обвинения – технология за психологическо пречупване и сплашване на последователите.
• Информационен затвор: Пълно заглушаване на оригиналния глас на обвинените. Големите медии не излъчват техните аргументи или разкрития, а препредават собствения си коментар за тях, обилно гарниран с манипулативни квалификации.

За да не се превръщаме в „облъчени“ консуматори на смилани в чужди централи внушения, трябва да оборудваме съзнанието си с инструменти за анализ. Истината не се нуждае от силови институции, за да съществува – тя се нуждае от мислещи хора.

Ето няколко ключови въпроса и аргумента, с които можем да разобличим технологиите за социален инженеринг в ежедневните си разговори:

1. Търсете дефиницията зад етикета: Когато някой използва думата „сектанти“ или „измамници“, попитайте го кои конкретни, проверени факти отговарят на тази дефиниция. Има ли влязла в сила съдебна присъда? Ако критерият за „секта“ е просто група от хора, които мислят еднакво и се подкрепят, то тогава защо партийните централи или корпоративните структури не биват наричани така?
2. Задайте въпроса „Кой има полза?“ (Cui bono): Анализирайте хронологията. Защо медийната атака ескалира точно в момента, в който организацията изнесе данни за корупция по високите етажи или застраши процентите на системните партии на избори? Кой печели от това обществото да мрази тези хора, вместо да чуе какво казват?
3. Разпознайте двойния стандарт: Защо държавата реагира светкавично и с цялата си мощ срещу независим икономически и социален проект, а остава сляпа и глуха за десетките сигнали за реални злоупотреби, купуване на гласове и източване на публичен ресурс от приближени до властта фирми?
4. Погледнете в огледалото на историята: Всеки авторитарен режим в историята е обявявал дисидентите, мислещите различно и инакомислещите за „вътрешни врагове“, „фанатици“ или „опасни идеологически елементи“. Методът днес е абсолютно същият, променени са само лицата на екрана.

В дебата около „Исторически парк“ и „Величие“ фундаменталният проблем отдавна не е дали харесваме или не Ивелин Михайлов или конкретната партийна идеология. Въпросът е принципен.

Ако днес си затворим очите и позволим на властта да използва медиите, прокуратурата и полицията, за да смачка един неудобен субект чрез фалшиви обвинения и етикети, какво гарантира, че утре същата тази машина няма да бъде обърната срещу всеки един от нас? Когато правовият ред се погазва в името на политическото оцеляване на шепа хора, държавата спира да бъде майка за гражданите си и се превръща в екзекутор.

В търсенето на истината най-силното ни оръжие остава способността да спрем, да анализираме и да откажем да бъдем пионки в чужд социален експеримент. Защото свободата на мисълта започва там, където свършва вярата в телевизионните етикети.

Изображения: въздушни фотографии от "Исторически парк"