Вчера пред Съдебната палата във Велико Търново се проведе протест срещу насилието над деца, предизвикан от два шокиращи случая, разтърсили обществото. Въпреки сериозността на темата, събитието беше за жалост слабо посетено – контраст, който не може да остане незабелязан. Само преди няколко дни десетки, ако не стотици гарждани се мобилизираха за протест в защита на животните, но когато става въпрос за децата, гражданската активност изчезва. Изглежда, че за мнозина в Търново грижата за кучетата и котките е по-важна от безопасността на най-малките.

Искания на хората, които никой не чува

Протестът беше провокиран от два особено тежки случая – насилието над петгодишния Адриан от пастрока му и разкриването на педофилска мрежа, тормозеща деца. Участниците (макар и малко на брой) настояваха за по-строги наказания за насилниците и създаване на публичен регистър на осъдените педофили. Но кой всъщност ги слуша, когато обществото демонстрира такова равнодушие?

Възмущението е оправдано – в България наказанията за престъпления срещу деца са абсурдно ниски, позволявайки на извършителите да излизат на свобода почти безнаказано. Но ако самите граждани не се вълнуват достатъчно, за да излязат на протест, как можем да очакваме промяна?

Младите – единствената надежда?

Сред оскъдното присъствие се забелязват поне няколко млади хора, включително непълнолетни. Те са доказателство, че проблемът вълнува поне онези, които са пряко засегнати – самите деца. Но към самата общественост въпросът остава: защо търновци не се обединят, когато става дума за защита на най-уязвимите?

Граждани заместват държавата – отчаяние или позор за властите?

По време на протеста екипът на "Красив Търновград" разговаря с активисти, които разкриха шокираща практика: те сами ловят педофили, използвайки фалшиви профили в социалните мрежи. Според тях, през последните две години са заловили около 50 престъпници. Фактът, че гражданите са принудени да поемат ролята на властите, е показателен – държавата очевидно не справя, но и обществото не изглежда достатъчно загрижено, за да натисне за промяна.

Какво следва? Още бездействие?

Въпреки слабата явка, протестът поставя неудобни въпроси: защо търновци не се вълнуват от насилието над деца? Защо протестите за животни събират повече хора? Дали управляващите ще предприемат действия, или проблемът ще бъде игнориран, както го прави и самата общественост? Ако хората не се обединят, промяната няма да дойде – а децата ще продължат да страдат.