Велинград – мястото, където трудът на един овцевъд се превърна в национален символ на борба, недоверие и политически спорове. Георги Илиев, известен като бай Рибан, и неговото стадо от близо 2000 овце (включително агнета) стоят затворени в кошарите вече близо година и половина. Официално – заради установена чума по дребните преживни животни (PPR). Според стопаните – заради бюрокрация, липса на диалог, процедурни нарушения и възможни корупционни схеми.

Всичко започва през ноември 2024 г., когато Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) взема проби от фермата. Първоначалните резултати в Националната референтна лаборатория показват наличие на вируса. Заповедта е за евтаназия на цялото стадо. Стопаните отказват и изпращат паралелни проби в гръцка лаборатория в Солун – те се оказват отрицателни. БАБХ отхвърля гръцките резултати с аргумента, че лабораторията не е оторизирана. Повторните проби в българската лаборатория и в референтната лаборатория на ЕС в Монпелие, Франция, потвърждават положителен резултат. Въпреки това под обществен натиск евтаназията е спряна. Целият регион Пазарджик е под карантина от Европейската комисия – забрана за износ, удължавана няколко пъти и валидна до 30 юни 2026 г.

Сериозни съмнения към българските тестове Стопаните и подкрепящите ги ветеринари твърдят, че по време на вземането на пробите българската лаборатория не е имала пълна акредитация по ISO/IEC 17025 за PPR и не разполага с всички необходими сертифицирани реагенти. Според тях има нарушения в процедурата. Официалните институции отхвърлят тези твърдения и се позовават на потвърждението от Франция.

Защо животните не умират, а дори се увеличават? PPR е високопатогенна болест с висока смъртност. Въпреки това в стадото на бай Рибан няма масова смъртност – овцете раждат нормално, смъртността е ниска, а броят на животните се увеличава. Стопаните виждат в това доказателство, че „чума няма“. БАБХ съобщава за леки клинични признаци в началото, но след това няма нови огнища. Експертите отбелязват, че вирусът може да протече субклинично при определени породи, но рискът от разпространение остава.

Карантината и ежедневните трудности Под карантина стопаните не могат да продават продукция, да изкарват овцете на паша или да закупуват достатъчно храна. Бай Рибан многократно е заявявал: „Идвайте да се разберем. Ако не – викаме цяла България. Или ще ги запалим, или ще ги пусна по гората“. Семейството е на ръба на фалита – разходи за храна са огромни, без приходи.

Силна обществена подкрепа от обикновените хора Случаят предизвика масова вълна на солидарност сред обикновените българи. Още в началото, през студените зимни дни на 2024 г., хиляди хора се събраха край кошарите във Велинград – в снега и калта организираха човешки вериги и денонощни дежурства, за да попречат на евентуална евтаназия. През цялата година и половина продължава подкрепата: хора от цялата страна и от чужбина превеждат пари по дарителски сметки, изпращат храна, фураж и доброволен труд. Мнозина идват лично да помагат с почистване, разтоварване и грижи за животните. Бай Рибан и семейството му неведнъж са благодарили на „обикновените хора“, които ги крепят.

Помощ от партия „Величие“ Партия „Величие“ се ангажира активно с казуса – не само с думи, а с реални действия. Вместо да харчат средства за скъпи билбордове и изборни кампании, те организират и изпращат многократно камиони (тирове) с храна и фураж за стадото. Към април 2026 г. са доставени няколко поредни тира с царевица и други храни, осигурени от симпатизанти и активисти на партията (включително от Павел Стоименов и Йордан Мицикулев, който често предава на живо от място). Това е една от най-видимите форми на помощ, която поддържа животните живи през дългата блокада.

Циркулират различни версии за „схема с евросубсидии“, както и задкулисни инвестиционни намерения с апетити към терена. Сред подкрепящите ги се говори за предполагаема корупционна схема с фиктивно декларирани животни за усвояване на субсидии, след което се обявява чума, за да се заличат следите, чрез поставени служители в институциите. Реални фермери като бай Рибан стават „коствени жертви“. Няма официално потвърдено разследване, което да доказва някоя от версиите, но те се обсъждат широко и допълнително засилва недоверието към институциите. 

Министерството на земеделието сформира работна група с три варианта за изход: пълна евтаназия + компенсация, запазване само на автохтонни овце при строга карантина или санитарно клане. Стопаните отхвърлят и трите. Случаят отдавна е политически – освен „Величие“, подкрепа идва и от други партии и активисти.

Междувременно овцете стоят в ограничени условия, а семейство Илиеви – на ръба на силите си. Обществото е разделено: едни виждат в бай Рибан символа на честния български земеделец и трудолюбивия народ, който го брани, други – риск за цялото животновъдство.

Има ли решение? Към 10 април 2026 г. – все още не. Карантината продължава, преговорите текат, доверието е на нулата. Случаят „Бай Рибан“ вече не е само за 2000 овце. Той е за доверие в институциите, прозрачност на тестовете, защита на реалните производители и силата на народната солидарност.

Следете krasivtarnovgrad.bg за нови развития. Ако имате позиция – пишете ни. Защото, както казват мнозина: „Свобода за стадото на бай Рибан!“