В първия ден на март дворът на Училището за изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ в село Русаля оживя с енергия, смях и вдъхновение. Събитието, посветено на природата и знанието, събра деца, родители, учители и гости, а специален гост бе Христо Ашламинатора – човекът, който от години обучава и вдъхновява хората да се грижат за дърветата, птиците и екосистемата като цяло.

Как да помогнем на хвъркатите си приятели?

В своята увлекателна лекция Христо Ашламинатора разказа за трудностите, с които птиците се сблъскват в съвременната среда. Разказът му не беше просто информативен, а истинско пътешествие в света на природата, което увлече и малки, и големи.

Но това не беше просто лекция – всички запретнаха ръкави и се включиха в практическа работилница за изработка на къщички за птици. Децата, родителите и учителите се разделиха на екипи и с ентусиазъм започнаха да сглобяват дървените конструкции. Благодарение на отличната предварителна подготовка на организаторите, заготовките бяха налични и работата вървеше с бързи темпове.

Зареждаща атмосфера и незабравими мигове

Енергията на събитието беше заразителна – разговори, смях, нови запознанства и споделени идеи направиха деня още по-ценен. Телефоните бяха оставени настрана – хората бяха потопени в създаването, ученето и общуването.

Децата от училището допринесоха за уюта, като почерпиха всички с домашно приготвени курабийки, а времето, макар и облачно, не помрачи настроението. Христо Ашламинатора дори го определи като „перфектно за работа – без вятър и без дъжд“, а когато по-късно заваля, вече беше без значение – ентусиазмът беше достатъчно силен, за да стопли всички.

Продължение в Пчелище

За втората част на обучението по ашладисване нямах възможност да остана, но вдъхновението и енергията, с които си тръгнах, бяха достатъчни. А утре продължаваме – този път в село Пчелище, където ще се съберем за 50-годишния юбилей на Христо Ашламинатора.

Това събитие в Русаля беше поредното доказателство, че когато хората се обединят около смислена кауза, резултатите са не само полезни, но и вдъхновяващи. И че, докато има такива инициативи и хора като Христо Ашламинатора, ще има и надежда за по-добро бъдеще – за природата, за нас и за поколенията след нас.