Когато агенция твърди, че даден кандидат има точно 24.8% или 10.9% подкрепа при декларирана грешка от над 3%, тя не прави математика – тя упражнява психологически натиск. Частите от процента са статистически нерелевантни, но се използват като оръжие, за да се внуши на българите, че всичко е предрешено - Изследване на база видео анализа на Огнян Драганов
До изборите за президент и вицепрезидент в България остават броени дни. Традиционно, общественото пространство е залято от социологически проучвания, които с апломб ни съобщават кой води, кой изостава и какъв ще бъде резултатът. Големите национални медии денонощно тиражират данни с прецизност до деветия знак след запетаята. Но замисляли ли сте се как при извадка от едва 1000 души и официално призната стандартна грешка от над 3%, социолозите успяват да „познаят“ части от процентите?
Отговорът е прост: няма математическо чудо, има целенасочено внушение.
Парадоксът на хилядата души и 3-те процента грешка
Всички шест основни проучвания, представени на старта на кампанията, са направени по идентичен калъп – анкетирани са между 987 и 1003 пълнолетни граждани в рамките на около една седмица. Всички те декларират максимална грешка от плюс-минус 3,1% – 3,2%.
Когато една агенция твърди, че даден кандидат има 24,8% или друг има 10,9% подкрепа, тя умишлено създава илюзия за абсолютна математическа точност. Научно погледнато, при грешка от над 3%, реален резултат от 10.9% означава, че подкрепата за този кандидат може да бъде както 7.8%, така и 14%. Частите от процента са статистически нерелевантни. Те обаче се използват като психологическо оръжие. Целта е да се внуши на българския избирател, че всичко е предрешено, позициите са циментирани и няма смисъл да се гласува по съвест.
Моделът на „Овчарските кучета“ в социологията
Как точно работи това нагласяне на терена извън сухите цифри? Отговор ни дава публикуваното наскоро изследване и анализ на политическия наблюдател Огнян Драганов. Според него, в настоящата кампания се прилага класическа схема на медийно-социологическо инженерство, в която кандидатите са разделени на роли:
- Фаворитът на статуквото: Целта е водещият кандидат да бъде изобразен като единствената „умерена и приемлива“ фигура за по-голямата част от обществото.
- „Овчарските кучета“: Ролята на останалите основни претенденти (като Андрей Гюров и Костадин Костадинов) в тази схема е коренно различна. Тяхната задача по сценарий не е да спечелят изборите, а да заемат крайни, радикални позиции по чувствителни теми – единият като краен антирусофил, другият като краен евроскептик.
Чрез изкуственото им напомпване в медиите и социологическите проучвания се създава агресивна реторика, която да уплаши средностатистическия избирател. Внушава се страх от война, радикализъм или диктатура. Именно чрез този контролиран страх гласоподавателите биват подтиквани към „спасението“, олицетворявано от фаворита на статуквото. Хората биват манипулирани да гласуват не от убеждение, а „против“ крайностите – схема, за която кукловодите получават политическо влияние и финансиране.
Пълна липса на държавен контрол
Най-опасната част от този процес е, че нито една държавна институция не контролира достоверността на тези проучвания. Никой не проверява дали анкетираните 1000 души изобщо съществуват, как са подбрани или как точно са им зададени въпросите. Цялата информация се крепи на "честната дума" на самите агенции. За сравнение – един средно голям личен канал в социалните мрежи може да събере 1500 реални мнения за два дни без никакъв бюджет, докато скъпоплатените агенции събират 1000 гласа цяла седмица.
Кой притежава социологическия бизнес в България?
За да разберем на кого служат тези цифри, трябва да погледнем към собствеността на дружествата, които оформят националното обществено мнение:
„Маркет Линкс“ (Market Links): Четирима съдружници с равни дялове от по 25% – Станислава Чипева, Добромир Живков, Галия Гогова и Красияна Стоянова.
„Сова Харис“ (Сова 5 АД): Изцяло контролирана от Васил Йорданов Тончев (100% от капитала).
„Алфа Рисърч“ (Alpha Research): Съдружници са Боряна Димитрова (40%), Геновева Петрова (40%) и Павел Вълчев (20%).
Изследователски център „Тренд“: Собственост на Димитър Ганев (50%) и Евелина Славкова (50%).
„Мяра“: Едноличен собственик на капитала (100%) е Първан Симеонов Първанов – често гостуващ анализатор в телевизионните студия.
„Галъп Интернешънъл“ (Gallup International Balkan): Собственост на „Пакстън Рисърч“ АД, представлявано от доц. д-р Борислав Цеков, обвързано с неправителствени организации като Изследователски център за Нова Европа.
Всички тези шест проучвания показват поразително сходни резултати, сякаш са преписвани под индиго.
Наказанието за системата: Гласуване по съвест
В последните дни преди изборния ден се очаква нова вълна от социологическа атака. Ролята на контролираните медии и социолози не е да ни информират, а да ни откажат от гласуване, убеждавайки ни, че „нямаме друг избор“ извън наложените от тях кандидати.
През 1990 г. избирателната активност в България беше 86% – тогава хората вярваха, че промяната зависи от тях. Днес политическото инженерство се опитва да ни убеди в обратното, за да може корпоративният и купеният вот лесно да определят бъдещето ни.
Нашият съвет: Не изграждайте мнението си на базата на платена стакмистика. Търсете сами информация за истинските дела, личностите и опита на кандидатите. Разпознайте схемата с „овчарските кучета“ и излезте да гласувате масово и по съвест на 25 октомври.
Коментари