На 25 октомври България ще избере следващия си президент.

Изборът идва в сложно време. Войната отново е част от европейската действителност, международните отношения се променят бързо, технологичното развитие поставя нови икономически и обществени въпроси, а българската политическа система премина през продължителен период на нестабилност.

В подобна обстановка президентът не е просто представителна фигура.

Конституцията определя България като парламентарна република и държавният глава не управлява непосредствено страната. Той обаче представлява държавата, участва в процеса по съставяне на правителство, разполага с право на отлагателно вето, назначава определени длъжностни лица, върховен главнокомандващ е на въоръжените сили и възглавява Консултативния съвет за национална сигурност.

Особено във време на политическа или международна криза качествата на човека, който изпълнява тези функции, могат да придобият голямо значение.

Но как да ги оценим?

Добрите намерения не са достатъчни

Почти всеки кандидат ще говори за честност, справедливост, национален интерес и защита на гражданите.

Това е естествено.

Проблемът е, че намерението и способността за неговото осъществяване са две различни неща.

Човек може искрено да желае определена промяна и въпреки това да няма знанията, опита, характера или институционалната подготовка да я реализира.

Затова в предстоящото представяне на кандидатите „Красив Търновград“ ще се опита да постави акцента не само върху това какво обещават, а върху три последователни въпроса:

Какво заявява кандидатът?

Какъв реален капацитет има да го осъществи?

Какво в досегашните му действия показва как постъпва, когато действително носи отговорност?

И преди всичко – има ли президентът изобщо правомощието да изпълни даденото обещание?

1. Разбиране за президентската институция

Първият критерий изглежда очевиден, но е фундаментален.

Президентът не е министър-председател.

Затова ще разглеждаме доколко предложенията на кандидатите съответстват на реалните конституционни правомощия на държавния глава.

Обещание за действие, което президентът няма правомощия да извърши, може да звучи привлекателно, но казва малко за способността да бъде изпълнено.

2. Професионален и управленски капацитет

Какво е управлявал кандидатът досега?

Хора? Компания? Обществена организация? Министерство? Военна структура? Университет? Голям проект?

Различните професионални биографии изграждат различни способности.

Затова няма да се интересуваме единствено от заеманите длъжности, а и от резултатите, постигнати на тях.

Да заемаш висок пост и да управляваш успешно не са непременно едно и също.

3. Поведение при криза

Кризата често разкрива качества, които трудно могат да бъдат видени в подготвена реч.

Как кандидатът взема решения, когато информацията е непълна?

Как реагира под натиск?

Поема ли отговорност при грешка?

Способен ли е да променя решение при появата на нови факти?

Президентът може да бъде изправен именно пред такива ситуации – политическа криза, международен конфликт или заплаха за националната сигурност.

Затова реалното поведение в минали трудни ситуации може да ни каже повече от десетки предизборни обещания.

4. Национална сигурност и международни отношения

Президентът е върховен главнокомандващ и председателства Консултативния съвет за национална сигурност.

Следователно ще разглеждаме знанията и опита на кандидатите в областта на отбраната, международните отношения и сигурността.

Ще разглеждаме и способността им да защитават българска позиция в отношенията с партньори и други държави, без да свеждаме анализа единствено до лозунги „за“ или „против“ една или друга геополитическа страна.

5. Способност за диалог

Президентът трябва да разговаря с хора, които често имат противоположни интереси и политически убеждения.

Затова способността за диалог не означава просто добър тон.

Ще търсим реални примери дали кандидатът е успявал да работи с опоненти, да посредничи при конфликт и да намира обща основа между различни позиции.

Особено важно ще бъде поведението му спрямо хората, с които не е съгласен.

6. Независимост и зависимости

Никой политически участник не съществува във вакуум.

Зад кандидатите могат да стоят партии, инициативни комитети, професионални общности, организации, дарители и различни обществени групи.

Самата връзка с партия или организация не доказва зависимост.

Затова ще се опитаме да разграничаваме формалното издигане на кандидата от реалната мрежа на неговата политическа и обществена подкрепа.

Ще търсим публично проверими връзки и конкретни действия, а не предположения за скрити зависимости.

7. Последователност между думи и действия

Политическите позиции могат да се променят – понякога с основателна причина.

Затова промяната сама по себе си няма да бъде недостатък.

Но когато днешното обещание противоречи на вчерашното действие, възниква разумен въпрос:

Какво е довело до промяната?

Ще сравняваме настоящите заявления с предишни позиции, решения и действия и когато има съществено разминаване, ще търсим обяснението му.

8. Цената на принципите

Това вероятно е един от най-трудните показатели.

Лесно е човек да защитава принцип, когато не плаща цена за него.

Значително по-информативни са ситуациите, в които трябва да избира между заявеното убеждение и собствен политически, професионален или личен интерес.

Затова ще търсим документирани случаи, при които кандидатът е защитавал позиция въпреки реална цена за самия него – както и случаи, когато поведението му се е променяло заедно с политическата ситуация.

Не за да присъждаме оценка за „морал“, а за да предоставим фактите, по които читателят сам може да прецени последователността.

9. Реални резултати

Това може би е най-простият и едновременно най-трудният критерий.

Какво действително е направил кандидатът досега?

Не какво възнамерява да направи.

Не как описва собствената си дейност.

Не как я описват неговите противници.

А какви проверими резултати са останали след нея.

При предприемач това могат да бъдат изградени предприятия и проекти. При министър – резултатите от управляваното ведомство. При дипломат – конкретният международен опит. При военен – командният и организационният опит. При политик – законодателната и институционалната му дейност.

Различните резултати не могат механично да бъдат сравнявани, но могат да покажат какво човекът действително е способен да реализира.

Няма да даваме оценки от 1 до 10

Тези критерии няма да се превърнат в точки, звезди или класация.

Причината е проста.

Колко точки трябва да получи дипломатическият опит спрямо управленския? По-важна ли е независимостта от способността за диалог? Колко трябва да тежи една грешка отпреди десет години?

Всеки подобен коефициент неизбежно би внесъл нашите собствени предпочитания в резултата.

Затова ще направим друго.

За кандидатите ще търсим едни и същи видове информация, ще посочваме установените факти и ще оставяме читателя сам да определи тяхната тежест.

Заявка → капацитет → доказателство

Методът може да бъде сведен до три думи.

Заявка – какво кандидатът казва, че ще направи.

Капацитет – притежава ли знанията, опита и реалните възможности да го направи.

Доказателство – какво в досегашното му поведение и резултати показва как действа, когато обещанието се срещне с действителността.

Към тях ще добавим един предварителен въпрос:

Попада ли обещаното въобще сред правомощията на президента?

А когато фактите не стигат?

Ще казваме: не знаем.

Това вероятно е най-важното правило на целия анализ.

Обвинението не е доказателство за вина.

Отричането не е доказателство за невинност.

Многократното повторение на едно твърдение не го превръща автоматично във факт.

А политическата симпатия или антипатия не трябва да определя стандарта, по който приемаме доказателствата.

Когато съществуват конкуриращи се обяснения, ще се опитваме да установим какви факти биха могли да ги разграничат.

Преди да сравним хората, трябва да определим мярката

Президентските избори неизбежно ще бъдат изпълнени с лозунги, обещания, обвинения и политически сблъсъци.

Нашият опит ще бъде малко по-различен.

Преди да започнем сравнението между кандидатите, определяме критериите.

След това ще приложим една и съща мярка към всички.

Не за да кажем на читателя кого да избере.

А за да му предоставим възможно най-добрата информация, върху която сам да направи своя избор.

Защото демокрацията не изисква всички да стигнем до един и същи отговор.

Но има огромна полза да задаваме по-добри въпроси.

Изображение детайл от статуята на Давид от Микеланджело във Флоренция Galleria dell'Accademia, 1501-1504