Въстанието избухва на 20 юли по стар стил (2 август по нов) – на големия християнски празник Илинден – в Битолския революционен окръг. Започва в Смилево и бързо обхваща планинските райони на Битолско, Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско. Кулминацията е превземането на Крушево и провъзгласяването на Крушевската република – десетдневен символ на свобода, братство и народна власт под ръководството на Никола Карев.

Искрата, която пламна на Илинден

На 6 август (Преображение Господне) пламъкът се пренася в Одринско. В Странджа се създава Странджанската република, а въстаниците освобождават селища като Василикó и Ахтопол. В Разложкия край борбата продължава до Кръстовден. Общо близо 26 000 въстаници се изправят срещу около 350 000 османски войници и башибозуци.

Героите и цената на свободата

Сред водачите са имена, които днес звучат като символ на непокорство: Даме Груев, Гоце Делчев (загинал малко преди началото), Борис Сарафов, Яне Сандански, Христо Чернопеев. Лозунгът „По-добре смърт, отколкото скотски живот!“ отразява духа на хората, които предпочитат да умрат свободни, вместо да живеят в робство.

Потушаването е жестоко. Според Мемоара на ВМОРО от 1904 г. са водени 239 сражения. Изгорени са над 200 села, разрушени са 12 440 къщи, убити са близо 4700 цивилни, а над 70 000 души остават без покрив. Около 30 000 бежанци намират спасение в свободна България. Великите сили отново остават безучастни – както толкова пъти в българската история.

Урокът за днешния ден

Илинденско-Преображенското въстание не постига военна победа, но печели морална. То показва на света, че българите в Македония и Тракия не са се примирили. То вдъхновява следващите поколения и оставя дълбока следа в националната памет. Днес, повече от 120 години по-късно, този подвиг ни напомня, че свободата не се дава – тя се защитава всеки ден.

В Красивия Търновград – древната столица, символ на българското могъщество – ние пазим тази памет с особена гордост. Тук, сред хълмовете на Царевец и Трапезица, духът на предците ни живее. Въстанието от 1903 г. е част от същата верига на борба, която свързва Асеневци, Левски, Ботев и всички, които са предпочели смъртта пред робството.

Нека на този ден се поклоним пред героите. Нека си припомним, че единството, вярата и любовта към родината са по-силни от всяко разделение. И нека предадем на децата си истината: че българският дух не угасва, докато има хора, готови да го носят.

Вечна слава на илинденците и преображенците! Търновград помни. България помни.