Как българските „капитани“ победиха генералите и спасиха Съединението при Сливница

Как българските „капитани“ победиха генералите и спасиха Съединението при Сливница

На днешния 7 ноември се навършват 141 години от една от най-великите и съдбоносни страници в новата българска история – решителният ден от битката при Сливница. През есента на 1885 г. младата българска държава е изправена пред върховно изпитание. Само два месеца след гордото обявяване на Съединението, съседна Сърбия, подтиквана от чужди геополитически интереси, напада подло страната ни в гръб. Всички предричат бърз разгром за България, но историята решава друго.

Битката на „капитаните срещу генералите“

Когато избухва войната, българската армия е оставена без опитни висши офицери. В знак на протест срещу Съединението, Русия изтегля всички свои генерали и военни инструктори от страната.
Начело на защитата на отечеството застават млади, ентусиазирани младежи – български капитани и лейтенанти, на възраст между 25 и 30 години. Срещу тях се изправя опитната и отлично въоръжена сръбска армия, ръководена от школувани генерали и самия крал Милан. Светът очаква бърз край на българската независимост, но не отчита едно – духа на българския войник, който защитава родната си земя.

Сливническата позиция – българският Термопили

От 5 до 7 ноември край Сливница се решава съдбата на България. На днешния 7 ноември боевете достигат своята критична точка. Сръбските войски натискат ожесточено, а българските позиции са пред пробив. В този решителен момент се ражда истинският мит за българската храброст.
С песни, с невиждан устрем и с легендарния мощен вик „На нож!“, българските полкове, предвождани от капитан Атанас Бендерев, капитан Олимпий Панов и коменданта на позицията майор Аврам Гуджев, предприемат смела контраатака. Българските воини буквално помитат сръбските редици и ги обръщат в бягство. Победата при Сливница пречупва окончателно настъплението на агресора и спасява София.

Защо Сливница е урок по достойнство и днес?

Битката при Сливница не е просто военна победа. Тя е бойното кръщение на българската нация. Там, в калта и под дъжда от куршуми, защитниците доказаха, че правото на българите да живеят в единна държава не е подарък, а извоювано с кръв право.
Днес, 141 години по-късно, Сливница остава символ на това какво може да постигне българският народ, когато е обединен от една кауза и не чака чуждо спасение.
Поклон пред паметта на българските капитани и знайни и незнайни воини, които защитиха съединена България!
 
Изображние - фрагмент от картинта „На нож“ („Атака“), худ. Ярослав Вешин, 1913 г.
Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД