22 септември: Денят, в който от Търновград прозвуча гласът на независима България
На 22 септември 1908 г. от Велико Търново България заявява своята независимост. 118 години по-късно старопрестолният град отново ни събира около силата на българския дух и отговорността да пазим свободата и достойнството си.
118 години след обявяването на Независимостта Велико Търново отново ни събира около паметта за едно смело държавническо решение и отговорността да пазим неговия смисъл.
Има дати, които придават особено значение на местата край нас. За Велико Търново 22 септември е такава дата. Църквата „Свети Четиридесет мъченици“, пътят към Царевец и старопрестолните хълмове напомнят за деня, в който България заявява пред света правото си сама да определя своето бъдеще.
На 22 септември 1908 година княз Фердинанд прочита в храма Манифеста за обявяване на Независимостта. България отхвърля васалната си зависимост от Османската империя и е провъзгласена за независимо царство. По-късно на Царевец министър-председателят Александър Малинов прочита манифеста пред събралото се множество. Старата столица става свидетел на събитие, което променя международното положение на страната и утвърждава българската държавност.
Зад тържествения акт стоят решителни политически действия и внимателно преценен момент. Правителството на Александър Малинов и княз Фердинанд използват международната обстановка, за да предприемат тази стъпка. След обявяването предстоят сложни преговори, които довеждат до признаването на Независимостта от Османската империя и Великите сили. Успехът съчетава смелостта да се поеме отговорност с търпението постигнатото да бъде защитено по дипломатически път.
За нас, търновци, този празник носи и лично чувство за принадлежност. Историята тук има конкретен адрес. Можем да прекрачим прага на храма, да изминем пътя към крепостта, да заведем децата си на местата, за които четат в учебниците. В това е особената привилегия на Велико Търново — да дава възможност на всяко следващо поколение да се докосне до паметта на България.
Тази близост ни възлага и грижа. Да съхраняваме историческите места, да разказваме достоверно за миналото и да възпитаваме уважение към хората, работили за страната ни. Гордостта от Търновград добива смисъл чрез отношението ни към града днес — към неговото наследство, неговите улици и неговите хора.
На 22 септември 2026 година Велико Търново отново ще бъде национален център на честванията. Според обявената от Общината програма празникът ще започне в 7:30 ч. с тържествена литургия в църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Официалният военен ритуал на Царевец е насрочен за 10:30 ч., а празничното шествие от площада пред крепостта до Общината — за 11:30 ч.
Следобедът ще бъде изпълнен с музика и фолклор, а в 18:00 ч. ще започне Голямото Търновско хоро с Петя Панева и оркестър. Вечерната програма на площад „Цар Асен I“ предвижда строеви хватки и тържествена заря-проверка от 19:30 ч., последвани в 20:15 ч. от „Царевград Търнов — звук и светлина“ и празнични фойерверки. Царевец и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ ще бъдат със свободен вход от 9:00 до 15:00 ч.
Предстоящият празник е повод да си припомним какво изисква независимостта от всяко поколение: достойнство, разум и готовност да работим за общото благо. През 1908 година българските държавници поемат тази отговорност. Днес тя намира израз и в нашите всекидневни избори — да бъдем почтени, да участваме в живота на общността и да оставяме след себе си нещо стойностно.
На фона на държавническата решителност от 1908 година днешният политически живот поставя болезнения въпрос: колко от хората, които ни управляват, имат смелостта да отстояват българския интерес? Когато политическото оцеляване, партийната изгода и търсенето на външно одобрение изместват отговорността пред гражданите, независимостта губи съдържанието си. Националното достойнство изисква гръбнак — особено когато трябва да защитиш обществения интерес пред по-силен партньор или влиятелен икономически кръг.
Наследството на 22 септември ни дава ясна мярка за държавническо поведение: решенията да служат на България, а управляващите да отговарят за тях пред българските граждани. Затова зад празничните слова трябва да търсим конкретните дела — как се управляват националните ресурси, чии интереси обслужват договорите и какво бъдеще оставяме на следващите поколения. Венците и тържествените речи не могат да заместят тази отговорност.
Нека посрещнем 22 септември с българското знаме, с децата си и с жив интерес към историята. Нека Търновград бъде място, в което паметта се предава с обич, а бъдещето се изгражда с грижа.
Честит Ден на независимостта, България! Честит празник, Велико Търново!










































Коментари