Днес България прекланя глава пред един от най-светлите образи в своята история – Христо Ботев. 150 години след героичната му гибел на връх Вола, пламъкът на неговото слово и саможертва продължава да осветява пътя на поколенията.

Роден през 1848 г. в подножието на Балкана, в Калофер, Ботев не доживява да види свободна България. Но загива за нея. На 2 юни 1876 година, едва 28-годишен, той пада в неравен бой с турските потери по време на Априлското въстание. Със смъртта си той се превръща в безсмъртен символ на българската воля за свобода.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“

Тези думи, написани от самия него, днес звучат като пророчество. Защото Ботев не просто умря – той се превърна във вечен зов за всеки, който цени свободата повече от живота.

Велико Търново – древната столица на Второто българско царство и символ на българския дух – винаги е усещал особено силно посланието на Ботев. Тук, където са корените на българската държавност и възрожденски плам, неговата поезия и революционен идеал намират естествен отзвук. Защото Ботев не е просто поет. Той е продължител на делото на великите търновски царе и на всички, които са вярвали, че българският дух не може да бъде преклонен.

Днес, когато поставяме цветя пред паметниците и слушаме „Националния химн на Република България“, нека си зададем въпроса: Какво правим ние, за да заслужим тази свобода, за която той даде живота си?

Неговият подвиг ни задължава да бъдем будни, достойни и обединени. Да пазим българския език, история и дух – особено в града, който е бил сърцето на България.

Поклон пред тебе, Ботев! Поклон пред всички, които през 1876-а тръгнаха да мрат за свобода. Нека твоят огън никога не угасва в сърцата на търновци и на всички българи.

Честит Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България!